Когато за първи път прочетох тази книга беше преди приблизително 12-13 години. Попаднах на нея чрез препоръки. В началото солидния ѝ размер без малко да ме откаже от прочита ѝ, но аз се насилих да я започна, след което неусетно стигнах и до края ѝ. Това, което помнех оттогава е, че на места доста ме отегчаваше /предвид възрастта ми/, искаше ми се да има повече действие, повече пряка реч, искаше ми се авторът да беше пропуснал дългите разсъждения /изразяващи се в безкрайни разговори между героите/ на моменти.
Сега толкова години по-късно реших отново да я прочета и изненадващо за мен, това което ме дразнеше при преходния прочит, сега най-ми харесваше.
"На изток от Рая" е една книга, която може да бъде четена многократно през годините и всеки път да ти се струва, че я четеш за първи път. Това е една безсмъртна книга и една от любимите ми!
"На този свят има родители-хора, на които им се раждат чудовища-вярвам в това. Едни могат да се видят: клети и страшни, с грамадни глави и малки телца; някой се раждат без ръце, без нозе, някои-с по три ръце, други с опашки или с уста, поставени на различни места. Мислело се е, че това става случайно и че никой не е виновен. А навремето се е смятало, че те са видимото наказание за скрити грехове.
Щом има такива физически уроди, не може ли да се допусне, че ще се раждат и умствени, психически страшилища? В лице и тяло може да са съвършенни, но ако един ненормален ген или деформирана яйцеклетка могат да произведат физически изрод, не е ли възможно същият процес да доведе и до една деформирана душа?
В по-голяма или малка степен чудовищата са отклонения от общоприетата норма. Както едно дете може да се роди без ръка, така може да се роди и без човещина или без никакви наченки на съвест. Човекът, който губи ръката си при нещастен случай, води страхотна борба, додето се нагоди към недъга, докато роденият без ръце страда само заради хората, които го намират за по-особен. Тъй като никога не е имал ръце, те не му липсват. Понякога, докато сме малки, въобразяваме си какво би било да имахме криле, но няма никакви основания да подозираме, че птиците изпитват същите усещания. Не, за урода уродливо е нормалното, понеже всеки е нормален за себе си. Сигурно още по-объркано е това за духовните чудовища-видимо те с нищо не се отличават от останалите. За човек, роден без съвест, душевната болка навярно изглежда смешна. За престъпника честността е глупост. Не бива да забравяме, че чудовището е само едно отклонение и че за чудовището нормалното е чудовищно."
"А каква свобода биха могли да притежават мъжете и жените, ако не бяха постоянно лъгани, измамвани, поробвани и тероризирани от телесната си страст! Единствен недостатък на такава свобода е, че без нея човек би изгубил всичко човешко и би се превърнал в чудовище."
"Дали човек ще открие в децата си добро или зло, то ще бъде само онова, което сам е посадил у тях, след като се пръкнат от майчината си утроба."
„В истината има повече красота, дори когато красотата е отвратителна.“
„Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.“
„Животът не е поредица от и… и… и… Животът е поредица от или… или… или…“
„Проблемът е, че аз наистина харесвам жените. Неприятностите идват само от омъжените.“
"Някои хора мислят, че ако оздравеят, ще затъмнят славата на своето страдание. Но компресът на времето не признава никаква слава. Всеки оздравява, само трябва да изчака."
"Ако едно нещо е невярно, но ти не го знаеш, то е грешка. Но щом знаеш, че едно нещо е вярно, а го представяш за невярно, ставате достойни за отвращение - и ти, и нещото. "
"Зная, че понякога прибягваме до лъжата от доброта. Но не вярвам това да носи добро. Болката от истината е бърза и отминава, докато бавното разяждащо страдание от лъжата никога не изчезва, като вечно кървяща рана."
"За мен няма нищо по-печално от връзки, които се поддържат единствено посредством лепилото на пощенските марки. Не можеш ли да виждаш, да чуваш, да се докосваш до един човек, най-добре - забрави го!"
"С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горният пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт - смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."
"Никой подарък не е в състояние да ти върне обичта на човека, когото си лишил от личното му самоуважение."
"Доброто възпитание е може би онзи външен заглушител, който не дава да се разбере, че ти се пръска сърцето"
Лична оценка 6/6
Няма коментари:
Публикуване на коментар