Габриел Гарсия Маркес - Сто години самота

 Много се е изписало за тази книга и много предстои да се изпише. В процеса на четене изпадах в противоположни настроения - ту не ми се оставяше, ту с дни не я поглеждах. Всъщност установих, че тя не може и не трябва да се чете бързо. През цялото време повествованието ме изненадваше,  а краят ѝ просто ме срази.

 Ето и някои цитати, които успях да извадя в процеса на четене, но съм убедена, че и доста съм пропуснала:

 

„и питаше господа, без страх, дали наистина той вярва, че хората са направени от желязо, за да понасят толкова мъки и изтезания;“

"тя имаше рядката добродетел да не съществува изцяло, освен в подходящия миг"

"почувства се разпилян, повторен и по-самотен от всякога"

"защото самотата бе подбрала нейните спомени и бе изпепелила препъващите купове от носталгична смет, която животът бе натрупал в сърцето ѝ, и бе пречистила, възвисила и увековечила другите, най-горчивите."

"Ала умствената яснота на нейната грохналост ѝ позволи да види, и то не веднъж, че плачът на децата в корема на майката не е предвестие на коремоговорене, нито за гадателска способност, а безпогрешен знак на неспособност за обич."

"продължителното милосърдие е начин за унизяване на оная, която я бе унижила"

"Стигаше човек да го види веднъж, дори в полузрака на гостната, за да разбере, че тайната сила, която му позволява да живее, не беше инстинктът на самосъхранение, а навикът за страх"

"Замаян от две носталгии, една срещу друга като две огледала, той изгуби чудесното си чувство за недействителност и дори накрая препоръча на всички да заминат от Макондо, да забравят каквото ги е научил за света и за човешкото сърце, да плюят на Хораций, и където и да се намират, да помнят винаги, че миналото е лъжа, че паметта няма пътища за връщане назад, че всяка някогашна пролет е невъзвратима и че най-буйната и упорита любов е все пак бързолетна истина. "

"Без да й е разкрил, че плаче от любов, (тя) веднага разпозна най-древния плач в историята на човека."

"Слънцето се показа с такава сила, че яснотата изскърца като платноходка."

"Човек не умира, когато трябва, а когато може."

"Когато запита къде се продават погребални венци, водиха го от къща в къща, за да избере най-хубавите. Когато попита къде е най-красивата жена, която се е раждала върху земята, всички майки го отведоха при дъщерите си."

"Мелкиадес бил в смъртта, но се завърнал, защото не можал да понесе самотата."    

Лична оценка 5/6