Имах щастието да се „срещна” с „Цар плъх” точно в момент, в който отчаяно ми се четеше нещо различно от любовна история, взаимоотношения мъж-жена, които неминуемо присъстват в сюжета на почти всяка втора книга, без значие като централна линия или странична. Тогава си спомням, че никак не ми се четеше и нещо прекалено отвлечено, пълно с умни мисли, сдъвкан и изплют замисъл /Пауло Коелю/ или пък ужас /Кинг/, или пък крими /Чейс, Гришам/... и точно тогава реших да експериментирам с „Цар плъх”. Тъй като винаги се запознавам с краткото резюме на книгата, бях доста озадачена и колебаеща се във връзка с Царя :) Но в момента, в който я започнах, не можах да се успокоя, докато не я привърших - точно на следващия ден. Изключителна книга! От тогава я препоръчвам да всеки, който не я е чел. Действието се развива във военнопленически лагер и има само една героиня, която е съвсем бегъл страничен образ. За тези, които прочитайки това са на път да се откажат още преди да са започнали, ще кажа само, че ще направят голяма грешка. А на онези, които се „престрашат” да я прочетат, искрено завиждам, заради това което ще изпитат!
"Вярно е, и честта има степени, но човек защитава само едни принципи. Постъпи, както намериш за правилно. Избери си позиция в живота. За определени неща човек трябва да сам да взема решение. Знам, понякога е необходимо да се приспособяваш към обстоятелствата. Но, моля те, пази себе си си съвестта си, защото никой друг няма да те пази, и знай, че в даден момент едно погрешно решение може да те унищожи по-сигурно и от куршум."
"Слушай какво, моето момче. На този свят съществува понятието чест. Когато вършиш работа с един човек, казвай му само истината и тогава той също е длъжен да ти казва истината, иначе не би имал чест. Защитавай другите така, както очакваш те да защитят теб. Ако видиш, че човек няма чест, не се свръзвай с него, защото ще те опетни. Запомни, че има хора с чест и хора без чест. Има чесни и безчестни пари."
„Царя остана последен.
— Какво чакаш, качвай се де! — изръмжа сержантът.
Царя не помръдна. Тогава сержантът нервно захвърли пурата и го смушка:
— Ей, ти, ефрейторът! Хайде, размърдай си мръсния задник!
Царя излезе от вцепенението си.
— Слушам, сержант! Извинявайте, сержант!
Той покорно се качи в камиона и единствен остана прав. Около него развълнуваните мъже оживено разговаряха, но никой не му обръщаше внимание. Никой не го забелязваше. Двигателят изрева, Царя се хвана за задния капак и камионът потегли сред облак прах — праха на Чанги.
Питър Марлоу се втурна след него и вдигна ръка да помаха на приятеля си, но Царя не се обърна назад. Той никога не се обръщаше назад.
Питър Марлоу остана там, пред главния портал на Чанги, и самотата го задави. „
„И настана времето на Адам, защото той беше Царя. И властва до деня, в който волята му да бъде цар го напусна. Тогава той умря и нахрани по-силните от него. Защото цар винаги е най-силният — непобедим не само заради силата си, а заради хитростта, късмета и силата, взети заедно.
Цар сред плъховете.”
Лична оценка 6/6
Няма коментари:
Публикуване на коментар