Мнението ми за този роман е безкрайно объркано.
Попаднах на него не случайно и нямах търпение да го подхвана, особено когато открих онлайн версия. Изгълтах я за едни ден, но всъщност се оказа, че това е само първата част. И така след края на работния ден се запътих да издирвам останалите 2 части. Открих ги в една антикварка и нямах търпение да се прибера, за да продължа с четенето.
Авторът набляга на описанията. Къде природна картина, къде личностна характеристика...това присъства неизменно в цялата книга. Аз лично не си падам особено, но в името на сюжета не се отказах до края. Описанията са живи, изказа на автора разнообразен, не мога да съм категорична, че е безкрайно интересно.
Истината е, че с напредването на книгата изпадах все в по-лошо настроение. Съдбата на членовете на семейство Броуди ставаше все по-трагична и безизходна. Когато стигнах до третата книга оставих романа за може би 2 месеца. Томът отлежаваше на нощното ми шкафче, но умишлено не го прибирах в библиотеката. Хем не ми се захващаше, хем не ми се оставаше недочетен. Но дори и след 2 месеца пауза, не ми се наложи да се връщам напред, за да установя до къде съм стигнала, защото чудесно си спомнях всичко - с най-големи подробности.
Романът "Замъкът на шапкаря" ще ви накара да го помните вечно, той ще ви въвлече в безкраен низ от нещастия, ще дойде момент в който ще се чудите как е възможно героите да продължават да търпят, от къде черпят сили, как по дяволите продължават да съществуват ден след ден, докато вие читателите едвам издържате и нямате сили да продължите.
И въпреки, че умишлено си избирам точно такива книги, защото ми са безкрайно по-реалистични и докосващи от тези с предсказуем край, искрено се надявах и живо вярвах, че точно този край ще е бонбонен. Уви! Останаха ми само очакванията!
Понеже винаги, когато започвам дадена книга усилено търся резюме на сюжета и рядко ми се случва да открия, си позволявам да направя такова за Шапкаря, защото инфото за него в нета е безкрайно оскъдно:
Историята проследява животът на семейство Броуди в малко английско градче.
Бащата Джеймс Броуди има малко магазинче за шапки, което се радва на добра клиентела, до момента в който в съседство до него не отваря нов универсален магазин, който между другото продава и голям набор от различни видове шапки. От там на сетне започва крахът.
Той има две дъщери, един син, съпруга и стара майка. Характерът му е повече от ужасяващ. Непоносим е както за семейството си, така и за цялото градче. Егоцентричен, изтъкан от комплекси тип, който си въобразява, че в жилите му тече синя кръв. Ненормалният му характер успява да осакати едната му дъщеря завинаги, да убие съпругата му и другата му дъщеря и накрая да накара сина му завинаги да избяга от бащиния дом.
Ако си мислите, че чудовищата дебнат от сенките, че те са някакви извънземни същества, които пият кръв или вампирясват след смъртта си, ще ви разочаровам - най-големите чудовища са физически живите хора, тези които на пръв поглед и на външен вид, не се различават особено от вас самите, но всъщност са много по-опасни и могат да нанесат двойно по-големи травми на останалите живи индивиди
Жалкото е, че накрая те винаги остават последни!
Лична оценка 5/6
